Омарио - Авантюрист
текст песни
50
0 человек. считает текст песни верным
0 человек считают текст песни неверным
Омарио - Авантюрист - оригинальный текст песни, перевод, видео
- Текст
- Перевод
Онова момче наивно
страшно искаше да пее,
но светът му се изсмя в лицето.
Този свят - почтен привидно -
той за зрелища живее:
зрелища поиска от момчето...
И театърът започна,
и звездата ми изгря,
и скандален, и порочен,
срещу себе си вървя...
Припев:
Как ми омръзна този мой театър -
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...
Като куче сам живея,
лъжа се, че се обичам.
Все по-трудно ми е да се смея.
Плаче ми се, ала пея
и ме аплодират бурно
и да се усмихвам пак съм длъжен...
И театърът не свършва,
и звездата ми блести,
а сърцето пита тъжно:
"Накъде отиваш ти?! "
Припев:
Как ми омръзна този мой театър -
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...
страшно искаше да пее,
но светът му се изсмя в лицето.
Този свят - почтен привидно -
той за зрелища живее:
зрелища поиска от момчето...
И театърът започна,
и звездата ми изгря,
и скандален, и порочен,
срещу себе си вървя...
Припев:
Как ми омръзна този мой театър -
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...
Като куче сам живея,
лъжа се, че се обичам.
Все по-трудно ми е да се смея.
Плаче ми се, ала пея
и ме аплодират бурно
и да се усмихвам пак съм длъжен...
И театърът не свършва,
и звездата ми блести,
а сърцето пита тъжно:
"Накъде отиваш ти?! "
Припев:
Как ми омръзна този мой театър -
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...
Этот мальчик наивно
страшно хотел петь,
Но его мир смеялся в лицо.
Этот мир - почетное, казалось бы, -
Он для ожогов жизни:
Руководители спросили мальчика ...
И театр начался,
И звезда роза,
и скандальные, и порочные,
Против себя я хожу ...
Припев:
Как я устал от моего театра -
Моя фальшивая маска они любят меня.
Душа плачет как ветер, связанный,
И люди думают о впечатляющем циничном.
Как устал мой театр ...
Делает, если он останавливает, все будут судить меня?
Душа плачет как ветер, связанный,
Душа настаивает на себе ...
Как собака, которую я живу один,
Я лгу любить.
Становится все труднее смеяться.
Я плачу, но я пою
и ме аплодират бурно
И снова улыбаться, я обязан ...
И театр не заканчивается,
И моя звезда сияет,
И сердце спрашивает грустно:
"Куда ты идешь?!"
Припев:
Как я устал от моего театра -
Моя фальшивая маска они любят меня.
Душа плачет как ветер, связанный,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...
страшно хотел петь,
Но его мир смеялся в лицо.
Этот мир - почетное, казалось бы, -
Он для ожогов жизни:
Руководители спросили мальчика ...
И театр начался,
И звезда роза,
и скандальные, и порочные,
Против себя я хожу ...
Припев:
Как я устал от моего театра -
Моя фальшивая маска они любят меня.
Душа плачет как ветер, связанный,
И люди думают о впечатляющем циничном.
Как устал мой театр ...
Делает, если он останавливает, все будут судить меня?
Душа плачет как ветер, связанный,
Душа настаивает на себе ...
Как собака, которую я живу один,
Я лгу любить.
Становится все труднее смеяться.
Я плачу, но я пою
и ме аплодират бурно
И снова улыбаться, я обязан ...
И театр не заканчивается,
И моя звезда сияет,
И сердце спрашивает грустно:
"Куда ты идешь?!"
Припев:
Как я устал от моего театра -
Моя фальшивая маска они любят меня.
Душа плачет как ветер, связанный,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...