Пламен Ставрев - Завръщане
текст песни
21
0 человек. считает текст песни верным
0 человек считают текст песни неверным
Пламен Ставрев - Завръщане - оригинальный текст песни, перевод, видео
- Текст
- Перевод
Прашен път стара къща,
изгрев син ме прегръща,
колко път към дома извървях.
Идвам сам под небето,
В онзи свят там където бях добър,
И влюбен бях.
Сякаш пак виждам мама,
Уж е тук, но я няма.
Господ Бог я прибра,
В друг живот.
Спомени, жива рана,
Удари на камбана,
Само миг и епизод.
Птиците, слънцето, първите петли,
Раждам се и умирам пак.
Без подслон скитат тук,
Сенките на моето детсво,
Бели като първи сняг.
И въздишка, стон отронен,
Тук ли съм или е спомен.
И покрива бавно сдрача,
Мъж замислен който плаче.
Прашен път стара къща,
изгрев син ме прегръща,
колко път към дома извървях.
Идвам сам под небето,
В онзи свят там където бях добър,
И влюбен бях.
Птиците, слънцето, първите петли,
Раждам се и умирам пак.
Без подслон скитат тук,
Сенките на моето детсво,
Бели като първи сняг.
изгрев син ме прегръща,
колко път към дома извървях.
Идвам сам под небето,
В онзи свят там където бях добър,
И влюбен бях.
Сякаш пак виждам мама,
Уж е тук, но я няма.
Господ Бог я прибра,
В друг живот.
Спомени, жива рана,
Удари на камбана,
Само миг и епизод.
Птиците, слънцето, първите петли,
Раждам се и умирам пак.
Без подслон скитат тук,
Сенките на моето детсво,
Бели като първи сняг.
И въздишка, стон отронен,
Тук ли съм или е спомен.
И покрива бавно сдрача,
Мъж замислен който плаче.
Прашен път стара къща,
изгрев син ме прегръща,
колко път към дома извървях.
Идвам сам под небето,
В онзи свят там където бях добър,
И влюбен бях.
Птиците, слънцето, първите петли,
Раждам се и умирам пак.
Без подслон скитат тук,
Сенките на моето детсво,
Бели като първи сняг.
Пыльный дорожный старый дом,
Сын рассвета обнимает меня,
Сколько дорог я пошел.
Я прихожу один под небом,
В том мире, где я был хорош,
И я был влюблен.
Как будто я снова вижу маму,
Она здесь, но она ушла.
Господь Бог поднял ее,
В другой жизни.
Воспоминания, живая рана,
Попасть в звонок,
Не только мгновение и эпизод.
Птицы, солнце, первые петухи,
Я снова родился и умираю.
Без укрытия блуждая здесь,
Тени моего детского,
Белый как первый снег.
И вздох, разорванный стоном,
Я здесь или это память.
И медленно покрывает возмущенные,
Мыслительный человек, который плачет.
Пыльный дорожный старый дом,
Сын рассвета обнимает меня,
Сколько дорог я пошел.
Я прихожу один под небом,
В том мире, где я был хорош,
И я был влюблен.
Птицы, солнце, первые петухи,
Я снова родился и умираю.
Без укрытия блуждая здесь,
Тени моего детского,
Белый как первый снег.
Сын рассвета обнимает меня,
Сколько дорог я пошел.
Я прихожу один под небом,
В том мире, где я был хорош,
И я был влюблен.
Как будто я снова вижу маму,
Она здесь, но она ушла.
Господь Бог поднял ее,
В другой жизни.
Воспоминания, живая рана,
Попасть в звонок,
Не только мгновение и эпизод.
Птицы, солнце, первые петухи,
Я снова родился и умираю.
Без укрытия блуждая здесь,
Тени моего детского,
Белый как первый снег.
И вздох, разорванный стоном,
Я здесь или это память.
И медленно покрывает возмущенные,
Мыслительный человек, который плачет.
Пыльный дорожный старый дом,
Сын рассвета обнимает меня,
Сколько дорог я пошел.
Я прихожу один под небом,
В том мире, где я был хорош,
И я был влюблен.
Птицы, солнце, первые петухи,
Я снова родился и умираю.
Без укрытия блуждая здесь,
Тени моего детского,
Белый как первый снег.