Эмил Димитров - Арлекино
текст песни
29
0 человек. считает текст песни верным
0 человек считают текст песни неверным
Эмил Димитров - Арлекино - оригинальный текст песни, перевод, видео
- Текст
- Перевод
Върви каручката на стария Буо,
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
и куклите Мели и Арлекин.
Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
на издяланата кукла от дърво.
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице!
В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
се вглеждаше във нея Арлекин.
Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице.
Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
с длето издяла мъничко сърце.
Арлекин обикна куклата Мели
и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.
Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
той плачеше за своя Арлекин.
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.
АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ!
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
и куклите Мели и Арлекин.
Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
на издяланата кукла от дърво.
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице!
В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
се вглеждаше във нея Арлекин.
Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице.
Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
с длето издяла мъничко сърце.
Арлекин обикна куклата Мели
и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.
Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
той плачеше за своя Арлекин.
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.
АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ!
Пройти по тележек Старой Бо,
Печальные дни не работают от города в город.
Холст
и куклы Мели и Арлекин.
Арлекино был деревянным человеком,
В маленьком театре Старого Бу.
Смею много зрителей вечером
из резной куклы, сделанной из дерева.
Арлекино, Арлекино!
Арлекин без сердца!
Сколько радостей вы не знаете свое деревянное лицо!
В театре Старого Бу,
Принцесса Мели играла.
Через старый разорванный холст
Арлекин посмотрел на нее.
Арлекино смотрит, каждую ночь робко,
Старый Бу с молитвыми глазами.
Он одно сердце, в нем, чтобы сделать,
чтобы он мог влюбиться в Мели.
Арлекино, Арлекино!
Арлекин без сердца!
Сколько радостей твое деревянное лицо не знает.
Пациент по его просьбам Бу,
Однажды он взял это в свои руки.
И в первом нечувствительном дереве
С долотом у нее было немного сердца.
Арлекин любил куклу Мели
И в любви, бесконечные нежные шоки.
Он играет как никогда,
Но он сжигал всю любовь.
Арлекино, Арлекино!
Ты от любви ожог,
Эта последняя роль вашей роли не поняла.
Пройти по тележек Старой Бо,
остался наедине с куклой Мели.
Через небольшую горстку пепла из дерева
Он плакал за своего арлекина.
Арлекино, Арлекино!
Ты от любви ожог,
Эта последняя роль вашей роли не поняла.
Арлекин! Арлекин!
Вы сгорели любовь!
Печальные дни не работают от города в город.
Холст
и куклы Мели и Арлекин.
Арлекино был деревянным человеком,
В маленьком театре Старого Бу.
Смею много зрителей вечером
из резной куклы, сделанной из дерева.
Арлекино, Арлекино!
Арлекин без сердца!
Сколько радостей вы не знаете свое деревянное лицо!
В театре Старого Бу,
Принцесса Мели играла.
Через старый разорванный холст
Арлекин посмотрел на нее.
Арлекино смотрит, каждую ночь робко,
Старый Бу с молитвыми глазами.
Он одно сердце, в нем, чтобы сделать,
чтобы он мог влюбиться в Мели.
Арлекино, Арлекино!
Арлекин без сердца!
Сколько радостей твое деревянное лицо не знает.
Пациент по его просьбам Бу,
Однажды он взял это в свои руки.
И в первом нечувствительном дереве
С долотом у нее было немного сердца.
Арлекин любил куклу Мели
И в любви, бесконечные нежные шоки.
Он играет как никогда,
Но он сжигал всю любовь.
Арлекино, Арлекино!
Ты от любви ожог,
Эта последняя роль вашей роли не поняла.
Пройти по тележек Старой Бо,
остался наедине с куклой Мели.
Через небольшую горстку пепла из дерева
Он плакал за своего арлекина.
Арлекино, Арлекино!
Ты от любви ожог,
Эта последняя роль вашей роли не поняла.
Арлекин! Арлекин!
Вы сгорели любовь!
Другие песни исполнителя: