Keranov и MD Manassey и Qvkata Dlg и MADMATIC - Тъмната личност
текст песни

виж ся аз съм спокоен нрав
не споря колкото да правя на инат
не обичам да стоя в опозиция в някой ъгъл
слушам внимателно всеки по-стар и мъдър
не съм революционен тип
минава ми бързо дори да съм много сърдит
няма да ти посегна дори да съм много набит
за да мога после просто да си легна спокойно завит
а не с огризения,
че съм направил с главата ти пълна мизерия
заради проста обида изпаднал в истерия,
кой аз? не, ъ-ъ
гледам отражението си в огледалото,
нещо средно на ръст със заоблено тяло
средно доволно посредствено като цяло
средна статистика среден живот живяло
и средният ми пръст е посредствено
лъсва и пръсва огледалото на части
и през малките парченца по пода
светлината се пречупва и опъва като ластик
помията е гъста и няма да допусна
отново да ме наричаш нещастник
от сянката в ъгъла една тъмна личност
през зъбите просъсква "здрасти"
а тъмната личност съм аз тъпак такъв
това е просто прикрита метафора
понякога ми писва да стоя в твоята сянка
и ми идва да ти пръсна главата с радиатора,
защото всеки от нас има две страни
и когато се правиш на готин без да си
обричаш цялата компания на страшен смях,
защото ставаш просто неуспешен шут за тях,
а тъмната личност в теб цели
да избие пренатрупаните ти комплекси
и с течение на времето забравяш своята цел
с кой срещу кой си и къде си
и с течение на времето излиза наяве,
че говорил си без много да си мислил,
пък може и да си говорил вярно,
но по-скоро е поредният пропуснат изтрел.

знам, че тъмната личност ще живее в мен
тя е там и отлично се спотайва
и в плен я държа, но я пускам,
ако имам проблем
и знам, тя е някъде там (х2)

убиха детето в мен на 13 години
родиха се в мен тогава тъмните сили
да държа ги в оковите знаеш ли колко ми струва,
защото те мои роби са, а на вас не слугувам
на 33 to be or not to be
живот от вектори, без протектори,
там скрит в зид, във вид на бит бандит,
не ща да остана сам и от студ убит,
като малката кибритопродавачка в приказка,
исках като Тери Прачет да я съживя,
но доброто умря и споря само със себе си,
а истината е една, че съм патка сред лебеди
като снадка на мебели, (?) повредени
извадки намерени, зад рафта прочетох ги,
загадка от пъзели в тетрадка пренесох ги,
шапка свалих на тея справки - чети:
не трябва да те ебе за неебателна система,
трябва да ги ебеш с напомпаната вена,
и кво ти пука, че си бил грозното пате?
сега си патока грозен бившото лапе!
чудесата стават само писани в романи,
които балансират счупените дивани
до вратата е нарисувана където е същината
тя застава над теб и управлява тъмата
ето този глас ми говори всеки ден
и бавно осъзнавам, че съм просто кретен
страдам от апатия и не за друго, ми щот съм фен
а се (?) нанасяната сега е в мен
и тръгнали по улиците ух мана
ще пада всяка глава и без това и глава
скърцам със зъби и гледам тая врата
но глас ми прошепва "изчакай нощта"

Припев
нито съм красив, нито пък съм смел,
момичето, което искам е с един жмел,
истината е, че ми изглежда много свестен,
и с цел да даде на своята избрана обич без предел,
и много други работи, които аз не мога,
финансова сигурност и наивна вяра в бога,
добрата чест от мен го намира за идеалка,
другата се надява пишката му да е малка,
студът ме кове, но дългът ме зове,
знам, че думите ми трябва да топят ледове,
да градят светове, да блестят с цветове,
в съзнанието ви чисто да стоят с векове,
леко ве, не знам кой за какво се бори,
скитам сред декори и широки коридори,
не ме занимавай, не ми се говори,
тъмната страна на душата ми се разпори,
с поглед кървясъл, ходя брадясал,
трева не съм пасал, направо съм втасал,
меката ти същност нещо се разтрои,
всички тези напористи мисли са си мои,
когато приказвам глупости от мен хвърчат искри,
яж, осъзнай се и спри,
не виждаш ли, че вече си на 23,
следата от детето в тебе май се изтри,
така, вече съм безчуствен,
и моя устен устрем е изкуствен,
пак ни канят кока да друснем,
но с авера ми ще пропуснем,
далеч съм от белите прахове,
по черепа поникват мъхове,
и искам като стрестнати плъхове
да ме напуснам моите страхове
и аз по примера на самотните,
намирам утехата у децата и животните,
често го повтарям и превръщам в баналност,
но желая да си върна детската емоционалност,
казвам го просто как е с мен,
че на твоя господ аз не съм фен,
а тъмна личност в слаб и къс ден,
който ще се скапе съвсем

Припев

винаги прям, искрен и честен
с последователите съм непосредствен,
на хората прощавам и най-долните постъпки,
макар и да желая да ги мачкам на врътки,
смея да твърдя, че често съм дръпнат,
дори и най-близките до мен не ме познават,
лекува ме времето, без да ми се бъркат
причина ли е това, че връзките ми се разпадат?
мисли от водоем, пресъхва внезапно,
всъщност застанали сме толкова далече,
ти близко си до мен, и аз съм до теб,
чак се замислям дали не ми пречиш,
честно да ти кажа винаги съм се чувствал сам,
изляза ли от тъмнинаата,
вплен на нюанси, асамбли от сянки,
някак интересно е там,
вредно ли? знам,
мислиш че не съм го играл вечно засмян,
човека, който се смее грешно разбран,
на брега на океана търся морския блян,
вътре в мен някога гореше огъня,
прекършен о